Информация за мероприятието

Лещен и Ковачевица вече не принадлежат на малка група артистични познавачи. С разрастването на Банско те отдавна са убежище за хората с вкус към местата, съхранили повече от духа на българското село.
Заедно с минералния извор на Огняново, чарът им през задаващите се летни горещини е неустоим. Тази година към свежите планински пътеки, сливаща се с пейзажа архитектура и отлични ресторанти се добавя и нова причина човек да прекара там поне дълъг уикенд, или дори седмица. Руините на епичния Никополис ад Нестум, които до скоро едва се подаваха от високата трева, вече могат да бъдат видяни в пълната им красота.

Огняново
Архитектурно незабележително, Огняново компенсира с великолепното си разположение в долината, разделяща Пирин и Родопите, и с топлия си минерален извор. От самото място, където той извира още има какво да се желае – къпането в лечебните води продължава засега да става в циментова дупка.
Тя е на открито и през лятото не е толкова лошо човек да поплува в нея. Някои твърдят, че го правят и през зимата – през този сезон преживяването се състои в киснене, от време на време потапяне на главата, за да се отървеш от ледените висулки по косата, и бясно димене при излизане от водата.
Няколко хотела в селото пълнят басейните си с минерална вода от извора, но там тя е по-хладна и не винаги става за къпане през зимата. А самата дупка за сега си остава автентично пост-соц място, избегнало пораженията от масовия туризъм.

Лещен
Това е първото село по пътя нагоре в планината. Има не повече от петдесетина селски къщи, които сигурно датират от началото на миналия век. Много от тях бяха изоставени в началото на 1990-те, докато предприемчиви хора не ги изкупиха и реставрираха, превръщайки ги в едно от най-приятните места за индивидуален селски туризъм в България.
В Лещен обикновено се наемат цели къщи, някои от които на първия етаж имат механа и кухня, а на втория - спални, с напълно цивилизовани бани. Стаите могат да се отопляват с огнища, но това не навсякъде е препоръчително, защото комините в някои къщи не дърпат и помещенията се изпълват с лютив дим.
На фона на красивите, но еднотипни къщи в така наречения възрожденски стил – с каменна долна част и бяло еркерно наддаване на втория етаж, се откроява ексцентричната глинена къща в периферията на селото.
Като ново (построена е преди две-три години) и напълно неавтентично допълнение към селския пейзаж, къщурката има анимационен вид със заоблените си глинени стени, малките си прозорчета и сламения си покрив, от който стърчи комин с формата на гъба. Някои я наричат къщата на смърфовете или на семейство Флинтстоун, други я оприличават на хобитска къщурка. Известна е и със сладникавото име "Къщата на влюбените" поради наплива на младоженци, прекарващи в нея медения си месец.
Едно от големите предимства на Лещен е, че планината е на крачка от вратата. Родопите тук са в цялото си великолепие, с могъщите си, но полегати възвишения, аромат на цветя и бор, диви пътеки и поляни, осеяни с гъби. От по-високите места се виждат и суровите върхове на Пирин.
На завоя на пътя, до общината, която малко напомня декор на уестърн, е ресторантът – популярно гурме-място, където човек може да яде наденици с кълцано месо и доста голям избор традиционни салати и мезета. Един от хитовете на заведението е системата от въженца и камбанки в двора, с които човек може да повика сервитьора. Отлична идея, която не е лошо да се приложи в много други заведения в страната, и най-добре въженцата да се вържат за глезените на обслужващия персонал.

Ковачевица
Едно от най-забележителните села на Родопите, Ковачевица е исторически и архитектурен резерват и в известен смисъл – един от куриозите на историята. Въпреки че е изключително непристъпна и отдалечена от други населени места, тя е по-скоро с размерите на малък град, отколкото на село.
Причината за тази аномалия е, че в началото и към средата на 17 в., докато България е част от Отоманската империя, селото е заселено от хора от съседни села и по-отдалечени места. Тогава тук се преселват българи, които отказват да приемат исляма по време на така наречения процес на помохамеданчване. Ковачевица е избрана от бежанците поради по-голямата си височина и непристъпност, както и сравнително мекия си климат и изобилие на питейна вода.
Така в селото възникват отделни махали на родова основа, като „Търновска", където се заселват семейства от някогашната българска столица, а един век по-късно и „Арнаутска", образувана от нова миграционна вълна от Западна Македония през 18 в.
През средата на миналия век селото започва да се обезлюдява, когато жителите му мигрират към съседните градове. Много от впечатляващите ковачевски къщи са изоставени и започват да се рушат. За щастие филмовата индустрия открива мястото през 1970те и от тогава над 20 български филма са заснети в селото.
Днес почти всички къщи са изкупени от хора от големите градове и реставрирани. Дву- и три-етажните постройки, с еркери, подаващи се от горните етажи, под които се вият тесни калдъръмени улички, изпъкват в бяло и кафяво на фона на заоблените, меки възвишения на Родопите. Тук-таме къщите са оградени от невисоки каменни зидове, а чардаците им винаги гледат на юг или на запад.
Някои, но не много от къщите са обитавани целогодишно, а около дузина от тях предлагат нощувки на хотелски начала. Това лишава донякъде селото от усещането за автентичност, но от друга страна строените през втората половина на 18 в. къщи са толкова експресивни с архитектурата си, че компенсират този дребен недостатък – като че те живеят в Ковачевица вместо хората.
Като хора, много от къщите в селото носят имена - на някогашните си собственици: Жечева, Мелчина, Кюпова къща, Капсъзови къщи, Жерева, Даскалова, Велчева, Гюзлева къща.